В тази публикация в блога, използвайки научнофантастичния филм „Гатака“ като отправна точка, ще обсъдя причините за дискриминацията, произтичаща от научния и технологичен напредък, и за какво трябва да се подготвим.
Научна фантастика и Гатака: Как е изобразена дискриминацията
Жанрът на научната фантастика пленява много хора, като представя визии за бъдещето чрез уникалното си въображение. Макар темите да варират от произведение на произведение, те често споделят общ фокус върху изследването на въздействието на научния и технологичния напредък върху обществото – особено дискриминацията и конфликтите. Например, „Gundam SEED“, част от поредицата „Gundam“, се фокусира върху конфликта между „Координатори“ – индивиди, родени чрез генно инженерство – и „Натурали“ – тези, заченати по естествен път. Парадоксалната предпоставка – където Координаторите, макар и превъзхождащи в много отношения, се сблъскват с дискриминация от Натуралите, просто защото са малцинство – ни подтиква да се замислим защо самото превъзходство може да се превърне в мишена на дискриминация.
„Гатака“ също разглежда подобен проблем, макар и в различен тон. В близко бъдеще така наречените „квалифицирани“ индивиди – чиито генетични дефекти са елиминирани чрез генно инженерство – се превръщат в основна част от обществото, докато естествено заченатите хора са класифицирани като „неквалифицирани“ и са изключени от възможности за работа и социален статус. Главният герой, Винсент, има вродено сърдечно заболяване, което му пречи да осъществи мечтата си да стане астронавт, но той се движи към целта си, като приема чужда самоличност (маскирайки се с кръв, урина и други средства). Докато филмът предава послание на надежда чрез историята на Винсент, който постига мечтата си чрез собствените си усилия и с помощта на околните, тази статия има за цел да се фокусира не върху темата за „мечтите“, а върху самата дискриминация, произтичаща от научния и технологичен напредък.
Действието на филма включва и научни изображения, които се различават от реалността. Например, филмът съдържа сцени, в които генетичната идентичност лесно се проверява чрез кръвни и уринни изследвания, но в действителност е трудно точно да се определи цялата генетична информация само от урината. Въпреки това, основното послание, предадено от „Gattaca“, надхвърля обикновената точност на научните факти; то демонстрира как идентичността, дефинирана от технологиите, може да ограничи живота на човек.
Коренът на дискриминацията: самата технология или социалното възприятие?
Идеята за създаване на „перфектни“ хора чрез генно инженерство е завладяваща тема в научната фантастика. Това е така, защото самото съвършенство създава ясни различия и тези различия могат да се превърнат в отправна точка за дискриминация. Следователно, много научнофантастични произведения изобразяват нови форми на дискриминация, като цитират научния и технологичен напредък като причина, като по този начин внушават чувство на предпазливост у читателите по отношение на технологичния прогрес. Въпросът, който трябва да си зададем тук, обаче е дали „самата технология“ е наистина коренът на дискриминацията.
Сравнението между „Gundam“ и „Gattaca“ разкрива интересна разлика. Макар че и двете произведения се занимават с дискриминация, обектите на дискриминация са различни. В „Gattaca“ естествено заченатите „нежелани“ се сблъскват с дискриминация, докато в „Gundam“ генетично модифицираните „координатори“ са дискриминирани. Тази разлика зависи от това кой формира възприятията на социалното мнозинство. „Мнозинството“, за което се говори тук, не е просто размерът на населението, а общественото мнение и възприятията на членовете на обществото.
Следователно, коренната причина за дискриминацията не се крие в самата технология, а в начина, по който членовете на обществото възприемат и оценяват създадените от тази технология обекти. За да илюстрираме това, нека разгледаме един хипотетичен сценарий: какво ще стане, ако вместо „перфектен човек“ се появи универсален робот? Роботите лесно се възприемат като обекти, различни от „хората“, и ако бъдат интегрирани в обществото като функционални инструменти, биха могли да бъдат приети по начин, различен от конфликтите, които възникват между хората. С други думи, дори едни и същи различия могат или не могат да доведат до дискриминация, в зависимост от социалното рамкиране и възприятие.
В действителност, появата на технологиите не води автоматично до дискриминация. Дискриминацията вече е съществувала по различни причини – като религия, пол, раса, култура и класа – и е била оформена в социален контекст, отделен от науката и технологиите.
Точно както се случва предаването на неравенството в богатството от поколение на поколение, така и условията, с които се ражда човек, могат да определят неговите житейски възможности. „Етикетът“, прикрепен към „неконформисти“ в „Гатака“, може да се разбира като продължение на тази реалност – проблемът се крие в социална система, която разпределя хората въз основа на статус, определен при раждането им.
В света на „Гатака“ съществуват институционални механизми, предназначени да изключват неконформистите. Както символично се вижда от кръвните тестове на входа и различните механизми за проверка на самоличността, дискриминацията е институционализирана, защото общественото мнение поддържа схващането, че „Негодните са безполезни“. В „Гъндам“ също враждебността към координаторите произтича от общественото възприятие, че те са „различни“.
И така, какво можем да направим, за да предотвратим този вид дискриминация? Първо, опитите за премахване на различията, създадени от технологиите, имат практически ограничения. Вместо това, това, което можем да направим, е да променим социалния климат и институциите, които пораждат дискриминация. Трябва да насърчаваме общественото мнение, което уважава многообразието, чрез образование, закони и обичаи, и да установим институционални гаранции за предотвратяване на дискриминацията. В исторически план намаляването на расовата дискриминация е резултат от разпространението на осведомеността за правата на човека, съчетано с правни и социални промени.
В крайна сметка дискриминацията е съществувала през цялата човешка история – от зората на цивилизацията до наши дни и в бъдещето – и има голяма вероятност бъдещите технологични постижения да създадат нови форми на дискриминация. Отхвърлянето или отричането на самите технологии обаче не е желателен отговор. Точно както ножът може да бъде оръжие или инструмент, науката и технологиите могат да бъдат или полезен инструмент, или източник на вреда, в зависимост от това как обществото ги управлява и използва. Следователно, вместо да се обвиняват страничните ефекти на науката и технологиите, е важно да се развие социалният капацитет за отговорно боравене с такива технологии.
Въпросът, повдигнат от „Gattaca“, не е просто послание да се внимава с генното инженерство, а размисъл върху това как обществото трябва да приема и контролира новите граници и етикети, създадени от технологиите. Вместо да възпрепятстваме технологичния прогрес, трябва да създадем институции и култура, които могат да го приемат и безопасно да го управляват, като по този начин намалят дискриминацията.
