В тази публикация в блога ще разгледаме как да минимизираме загубите и ефективно да управляваме систематичния и несистематичния риск при инвестирането в акции. Това съдържание е предназначено да помогне на тези, които търсят стабилна инвестиционна стратегия.
Въпреки че повечето хора инвестират в акции, за да увеличат активите си, не винаги е възможно да се реализира печалба, а очакването за печалба винаги е съпроводено с риск от загуба. Инвестирането в акции е фундаментално базирано на връзката между риск и възвръщаемост и важи принципът, че колкото по-висока е очакваната възвръщаемост, толкова по-висок е рискът, който човек трябва да поеме. За да смекчат тези рискове, инвеститорите обикновено изграждат портфолио. При това те трябва едновременно да вземат предвид два вида риск: несистематичен риск, който възниква независимо от общите пазарни условия, и систематичен риск, който е свързан с пазарните условия.
Волатилността и непредсказуемостта на фондовия пазар представляват значителни предизвикателства за инвеститорите. Когато икономиката е несигурна или се очакват бързи промени поради външни фактори, инвеститорите обмислят дълбоко как да защитят и увеличат активите си. Тогава значението на портфолиото излиза на преден план. Портфолиото е стратегия, която намалява риска, свързан с конкретен актив, чрез диверсифициране на инвестициите в множество активи. Чрез тази стратегия инвеститорите се стремят да управляват риска, като разчитат на комбинация от различни активи, а не само на една акция.
Несистематичният риск се отнася до рискове, свързани със специфичните обстоятелства на отделни компании, като например стачки на служителите, провали в управлението или бавни продажби; той е известен още като специфичен за компанията риск. Рисковете, произтичащи от специфичните обстоятелства на дадена компания, могат да възникнат внезапно в непредсказуеми ситуации, но те могат да бъдат смекчени чрез диверсифициране на инвестициите в множество акции. Например, инвестициите, концентрирани в определена индустрия, могат да бъдат значително засегнати от икономически спад в тази индустрия; следователно, за да се избегне това, инвеститорите трябва да разпределят активите си в различни индустрии. С други думи, тъй като инвестиционните рискове, причинени от лоши продажби в една компания, могат да бъдат компенсирани от възвръщаемостта на инвестициите от ръста на продажбите в друга компания, инвестициите трябва да бъдат разпределени в акции или сектори, които не са корелирани помежду си. Следователно, при изграждането на портфолио, състоящо се от множество акции, несистематичният риск постепенно намалява с увеличаването на броя на акциите. Ефектът от такава диверсификация може да подобри стабилността на инвестиционния портфейл в дългосрочен план.
От друга страна, систематичният риск е свързан с общите пазарни условия. Например, той произтича от фактори, които засягат всички компании еднакво, като икономически колебания, инфлация, промени в лихвените проценти, както и политически и социални условия. Тъй като систематичният риск се отнася до фондовия пазар като цяло, той не може да бъде намален чрез диверсификация – методът, използван за смекчаване на несистематичния риск – и следователно се нарича още „недиверсифицируем риск“. Поради тази причина инвеститорите трябва да следят отблизо пазарните тенденции и да анализират как икономическите показатели и политическите събития влияят на фондовия пазар.
И така, няма ли начин да се справим със систематичния риск? Инвеститорите могат да управляват систематичния риск, като изградят портфолио, използвайки бета коефициента. Бета коефициентът измерва колко чувствително възвръщаемостта на акциите на отделна компания реагира на колебанията в общата възвръщаемост на фондовия пазар. Той показва с какъв процент се променя възвръщаемостта на отделна акция, когато възвръщаемостта на съставния фондов индекс се промени с 1%. Бета коефициентът може да се опише като чувствителността на възвръщаемостта на отделна акция към колебанията на общия фондов пазар. Ако възвръщаемостта на дадена акция А се увеличи (или намалее) с 0.5%, когато възвръщаемостта на съставния фондов индекс се увеличи (или намалее) с 1%, тогава бета коефициентът на акция А е 0.5. В този случай, ако възвръщаемостта на акция Б се увеличи (или намалее) с 2%, бета коефициентът на акция Б е 2. Следователно, акция Б реагира по-чувствително на общото движение на пазара.
Бета коефициентът играе ключова роля, като помага на инвеститорите да решат как да управляват волатилността на фондовия пазар. Например, ако инвеститор избере акции с високи бета коефициенти, когато се очаква икономически бум, той може да очаква висока доходност.
Ако обаче се очаква икономически спад, изборът на акции с нисък бета коефициент може да помогне за минимизиране на загубите. Следователно, инвеститорите увеличават разпределението си към акции с високи бета коефициенти, когато фондовият пазар навлезе в бум. И обратно, когато се очаква спад, инвеститорите могат да минимизират риска, като увеличат разпределението си към акции с ниски бета коефициенти.
Този стратегически подход е ключов фактор при изграждането и управлението на портфолиото. Инвеститорите трябва да коригират портфолиата си, като обмислят всеобхватно своята толерантност към риск, инвестиционните си цели и пазарните перспективи, и да прилагат стратегии, използващи бета коефициенти, в съответствие с икономическите условия. В крайна сметка инвеститорите не трябва да забравят, че най-важните фактори при инвестирането са непрекъснатото учене и внимателното наблюдение на пазарните тенденции.
