В тази публикация в блога ще разгледаме по-отблизо образа на Южна Корея като „ИТ сила“ и реалността зад него.

Образът, създаден от медиите, срещу ежедневния опит

Изрази като „ИТ сила“ или „мобилна сила“ често се появяват в брошури, реклами и новинарски репортажи, представящи Южна Корея. В резултат на това много хора естествено възприемат Южна Корея като лидер в ИТ.
Това възприятие не се е появило единствено от медийната шумотевица. Високоскоростен интернет е наличен в почти всеки дом, интернет услуги като мини-начални страници са станали част от ежедневието, а сцени на хора, гледащи предавания на живо на малки екрани в метрото, заедно с оживения пазар на онлайн игри, служат като доказателство за това.
Освен това, производството на дисплеи от световна класа и полупроводници с висока плътност в Южна Корея често се посочва като силна страна на нейния ИТ сектор. Струва си обаче да се разгледа отделно дали тези хардуерни постижения водят директно до заключението, че Южна Корея е „ИТ сила“.

Дали това, че една държава е хардуерен гигант, автоматично я прави ИТ гигант?

Информационната и комуникационна индустрия, както подсказва името ѝ, е индустрия, в която „информацията“ е централна. В миналото фокусът беше върху хардуера, който съхранява, показва и предава информация, но сега софтуерът, който обработва самата информация, се е утвърдил като ключов индикатор за конкурентоспособност.
Трудно е да се отрече, че значителна част от технологиите, с които се хвалят корейските компании, са насочени към хардуер, като полупроводници, дисплеи и мобилни телефони. Технологията за производство на хардуер обаче често се разглежда като просто производство, докато истинската ИТ конкурентоспособност произтича от софтуера и услугите.
В епоха, съсредоточена върху софтуера, хардуерът е просто средство за внедряване. Фактът, че iPhone на Apple е отличен пример за непрекъснато създаване на стойност чрез софтуер, илюстрира добре това.
Въпреки това, много местни ИТ компании и техните маркетингови отдели са склонни да се фокусират единствено върху подобряване на производителността на хардуера. Когато рекламата на една компания акцентира върху хардуерни характеристики като „AMOLED“, става ясно, че преходът към софтуерно-ориентиран модел не е напълно реализиран.
Още по-мрачна реалност е въпросът за собствеността на основните технологии. Стандартът за безжични телефони CDMA, широко използван в Корея, първоначално е технология, разработена от чуждестранни компании, и има съобщения за съдебни дела, произтичащи от патентни спорове. Дори в ситуация, в която изоставаме в прехода към софтуерно-центричен модел, ако основните ни хардуерни технологии са нестабилни, цялата структура е като къща от карти.

Илюзията за интернет сила

Широко разпространеното интернет банкиране, огромните онлайн търговски центрове, предоставянето на обществени услуги онлайн и интегрирането на месинджъри и социални услуги в ежедневието са силни страни на корейския интернет. Тези силни страни обаче не гарантират автоматично международна конкурентоспособност.
Значителна част от корейските уеб услуги на практика зависят от Windows и Internet Explorer (IE) на Microsoft. Независимо от пазарния дял, много търговски центрове, сайтове за интернет банкиране и уебсайтове на телевизионни оператори изискват специфични за IE компоненти, което затруднява правилното им използване с други браузъри.
В основата на този проблем се крие платформено-зависимата технология, като например ActiveX. Въпреки че ActiveX улеснява внедряването на специфични функции в мрежата, употребата му в международен план е намаляла поради честата експлоатация на уязвимости в сигурността. Въпреки това много услуги в Корея все още разчитат на ActiveX.
Друг проблем е прекомерното търсене на лична информация по време на регистрацията и използването на уеб услуги. Практиката за изискване на ненужна лична информация – като адреси, телефонни номера и регистрационни номера на жители – създава проблеми както по отношение на личната поверителност, така и по отношение на удобството на потребителите.
Освен това, политическите решения засилват тази ситуация. Например, системи, които разчитат на специфични методи, като например публични сертификати, на практика доведоха до зависимост от конкретни платформи или браузъри. Освен това, някои правителствени действия за затягане на интернет регулациите повдигнаха опасения относно свободата на словото и иновациите.

„Галапагозизацията“ на ИТ и свързаните с нея рискове

Различни уникални явления в ИТ сектора на Южна Корея често се наричат ​​„ИТ Галапагоските острови“. Технологиите и услугите, които са се развили независимо в затворена среда, подобно на островите Галапагос, могат да станат несъвместими с външни стандарти, което ги поставя в неизгодно положение в международната конкуренция.
Този термин някога се е прилагал и за японската индустрия за мобилни телефони. Въпреки че Япония е била ранен комерсиализатор на много технологии, като например телефони с камера, в крайна сметка е изостанала на световния пазар поради своите собствени стандарти за комуникационни мрежи и хардуерно-ориентирана стратегия.

Случаят с Япония е класически пример, илюстриращ опасностите от затворена технологична стратегия.
В случая с Корея, нестандартните технологии като ActiveX станаха основата на уеб услугите, което затрудни Naver да замени напълно Google или Cyworld да замени Facebook. Нестандартизацията възпрепятства глобалната съвместимост и мащабируемост.
Регулациите за мобилни телефони също са уникални. Системата за „бели списъци“, която изисква сертифициране от агенции като Корейската агенция за радиорегулация за вътрешна употреба, налага по-големи ограничения от тези в други страни. За разлика от повечето държави, които използват система за „черни списъци“, която определя само забранени артикули, Южна Корея разрешава само одобрени продукти, създавайки бариери за достъпа до пазара.
В резултат на това производителите често внасят продукти, проектирани да бъдат съвместими с конкретни оператори, и е трудно за физическите лица свободно да внасят и използват чуждестранни продукти. Следователно, изборът на потребителите и разнообразието от услуги са ограничени.

Заключение: Необходим е подход, ориентиран към ползите

Точно както противоречията около вноса на iPhone, дебатите за приемане на чуждестранни технологии често прерастват в емоционални спорове. Посочването на проблеми като хардуерни пристрастия, затворена интернет среда или „еволюция в стил Галапагос“ може дори да доведе до обвинения в „чуждо поклонение“.
Същността на проблема обаче не е в идеологията, а в ползите за потребителите и конкурентоспособността. Пренебрегването на глобалните промени и настояването единствено върху специфични вътрешни стандарти или протекционизъм ще доведе до значителни дългосрочни загуби.
Трябва да се поучим от примера на Япония, където егоцентричните стандарти и стратегията, ориентирана към вътрешния пазар, в крайна сметка доведоха до индустриален упадък. Корея не трябва да почива на лаврите си по отношение на хардуерните постижения, а трябва да се стреми към балансирано развитие в софтуера, услугите и отвореността.
В крайна сметка, това, което е необходимо, е реалистична политика и индустриална стратегия, която отчита удобството за потребителите, глобалната съвместимост и осигуряването на технологично лидерство, вместо да се разглежда проблемът през призмата на патриотизма или подчинението на чужди сили.