В тази публикация в блога ще обясня защо рентгеновите снимки почти са изчезнали от болниците и ще обобщя принципите и предимствата на PACS, компютърната система, която ги е заменила.
Пейзажът и предизвикателствата на ерата на рентгеновите филми
В миналото това е било често срещана гледка в болниците: след като се направи рентгенова снимка, лекарят се връщал в кабинета за прегледи и поставял снимката в светлинна кутия, за да я изследва. Тази сцена, която всеки, посещаващ зъболекар или ортопедична клиника, вероятно е преживявал поне веднъж, е била рутинно явление в почти всяка болница само преди 10 до 15 години.
Въпреки това, такъв филм рядко се среща в големи университетски болници и много частни клиники. Системите за медицинска образна диагностика, базирани на филм, изискват огромно количество пространство и значителни разходи за съхранение, а тежестта на управлението на постоянно нарастващото количество филми продължава да се увеличава с течение на времето. Освен това процесът на локализиране и извличане на физически филм отнема време и труд, а имаше и критичен недостатък: веднъж повреден, филмът беше труден за възстановяване.
Химикалите, използвани в процеса на разработване, замърсяваха околната среда и тъй като качеството често беше по-ниско от това на цифровите изображения с висока резолюция, това водеше до висок процент на повторни снимки, създавайки недостатъци от клинична гледна точка. Поради тези причини стана очевидна необходимостта от нова система за дигитализиране, съхраняване и управление на медицински изображения в болниците.
Определение и принципи на работа на PACS
Какво е PACS?
PACS (Система за архивиране и комуникация на изображения) се отнася до цялостна система за управление и комуникация на изображения, която получава медицински изображения в цифров вид, съхранява ги в база данни и позволява на медицинския персонал да преглежда, търси и предава изображения чрез свързан софтуер. Казано по-просто, това е компютърна инфраструктура, която позволява медицински изображения, генерирани в болници, да се съхраняват електронно, да се споделят и използват за грижи за пациентите.
Архитектура и работен процес на PACS
PACS се състои от три основни компонента: устройства за заснемане на изображения (напр. рентгенови снимки, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс), база данни за съхранение на медицински изображения и клиентски (зрителен) софтуер, използван от медицинския персонал. Устройствата за заснемане на изображения извеждат изображения за диагностика на пациента в цифров формат, които след това се запазват в международния стандартен DICOM формат.
Стандартът DICOM се използва, за да се осигури съвместимост на изображенията и свързаната с тях информация между оборудване от различни производители и между болници. С други думи, той улеснява предаването на изображения и съвместната диагностика с други болници или институции, използващи една и съща PACS система, което я прави предимство за съвместни грижи и телемедицина.
Методи за съхранение на данни и ролята на зрителя
Изображенията, генерирани във формат DICOM, се съхраняват в база данни и се управляват на нива като краткосрочно, средносрочно и дългосрочно, в зависимост от продължителността на съхранение и честотата на достъп. Краткосрочното ниво е място за съхраняване на некомпресирани изображения с висока резолюция веднага след заснемането им, като изображенията от това ниво се използват предимно по време на медицински консултации. С течение на времето изображенията се конвертират във формат с нисък капацитет и се прехвърлят на нивата средносрочно и дългосрочно, за да се намалят разходите за съхранение.
Медицинският персонал може бързо да преглежда изображения чрез програми за преглед, свързани към PACS, и да използва различни инструменти – като регулиране на яркостта, мащабиране и измерване – за да поставя диагнози. Програмите за преглед надхвърлят простото показване на изображения, за да предоставят различни помощни функции, необходими за поставяне на диагноза.
Промени и реални ползи, донесени от PACS
Въвеждането на PACS донесе забележими промени в болничната среда. Първо, процесът на съхранение и управление на физически филми е елиминиран, което води до значителни икономии на пространство и разходи. Цифровите архиви намаляват риска от загуба или повреда и улесняват дългосрочното съхранение.
Първо, вероятността медицински изображения да бъдат загубени или повредени е практически елиминирана и дългосрочното съхранение вече е възможно на относително ниска цена.
Второ, цифровите изображения предлагат превъзходно качество в сравнение с филмовите, което води до по-нисък процент на повторно заснемане. Освен това, функциите за корекция на зрителя позволяват коригиране на недостатъците, намалявайки необходимостта от повторно сканиране от самото начало.
Трето, устройството за преглед позволява регулиране на яркостта и контраста, прецизни измервания на дължина и ъгъл, както и увеличаване на областите от интерес за наблюдение, което прави възможни по-точни диагнози. Друго основно предимство е, че споделянето на изображения с медицински персонал на отдалечени места чрез стандарта DICOM улесни съвместната грижа и дистанционната интерпретация.
В обобщение, PACS е компютъризирал целия процес – от получаването на медицински изображения до тяхното съхранение, извличане, преглед и предаване – като по този начин едновременно подобрява оперативната ефективност и качеството на грижите. Дори в болнични условия, които може да изглеждат далеч от електрическите и информационните технологии, въвеждането на такива невидими технологии тихомълком води до значителни иновации.
