В тази публикация в блога изследваме човешката еволюция и бъдещето, оформено от интелигентния дизайн. Наистина ли сме изправени пред края на човечеството?
Замисляли ли сте се някога за края на човечеството? Ако им зададете този въпрос, девет от десет души вероятно биха казали „не“. Може да изглежда още по-странно да си помислим, че хората – които в момента живеят доста комфортно и царуват на върха на екосистемата на Земята – са изправени пред изчезване. Нещата, които приемаме за даденост, обаче понякога могат да се превърнат в най-големите ни заплахи. Човешката история се е развивала в неочаквани посоки многократно и няма гаранция, че настоящият ни просперитет ще продължи вечно. Всъщност знаем за много цивилизации, които са били унищожени от природата или външни фактори в миналото. Чрез тези исторически примери трябва да помислим по-сериозно за възможността за изчезване на човечеството.
Хората, известни като Homo sapiens, започват своята история в Африка преди около два милиона години и продължават до наши дни през три основни периода на катаклизми. Първо, преди приблизително 70 000 години, Homo sapiens започва да развива способността си да си представя абстрактни обекти. Това е известно като Когнитивната революция и бележи първата голяма трансформация в човешката история. На пръв поглед способността да си представя абстрактен свят може да не изглежда особено забележителна. Въпреки това, именно чрез тази Когнитивна революция Homo sapiens успява да надмине другите човешки видове и да оцелее. Тази способност притежава сила далеч отвъд простото въображение. Тя създава нови социални норми и правила, които от своя страна позволяват появата на различни култури и институции. Митовете, легендите и религиите са продукти на това абстрактно мислене; те не са просто истории, а мощни инструменти за обединяване на групи. По този начин Когнитивната революция е решаващ повратен момент, който трансформира Homo sapiens от прости животни в сложни социални същества.
След това, Когнитивната революция предизвика драматичен напредък в езиковите способности. Езикът надхвърли простото средство за комуникация и започна да играе решаваща роля в натрупването и предаването на колективно знание. Благодарение на способността да обяснява сложни понятия и да споделя абстрактни идеи, Homo sapiens успя да организира общества в по-голям мащаб. Тези способности значително помогнаха на човечеството да се адаптира към околната среда и да преодолее новите предизвикателства, което доведе до изобретяването на различни инструменти и технологии. През този период Homo sapiens се утвърди като доминираща сила в екосистемата на Земята.
Следващият период на катаклизми е Селскостопанската революция, както я познаваме. Най-значителната промяна, породена от Селскостопанската революция, която започва преди около 10 000 години, е експоненциалният растеж на човешкото население. Масовото производство на храна става възможно, което води до образуването на села, а по-късно и нации. Освен това, за разлика от ерата на ловците-събирачи, когато хората се приспособяват към природата, Селскостопанската революция бележи повратна точка, в която Homo sapiens започва да манипулира природата – решавайки какво да култивира и в какви количества. Това разграничение отличава Homo sapiens от другите видове. Селскостопанската революция също така засилва социалните йерархии и полага основите за икономическо неравенство. Натрупването на излишно производство разширява пропастта между богатите и по-малко щастливите, което води до формирането на властови структури. Това води до появата на градове-държави и развитието на цивилизацията, полагайки основите на сложните социални структури, които познаваме днес.
Последната трансформация е Научната революция. В миналото хората са разчитали предимно на Бог и са вярвали, че всичко се развива според Неговата воля. След като обаче хората започнали да поставят под въпрос идеята за божественото всемогъщество и признали собственото си невежество, науката се развила бързо, проправяйки пътя за съвременното общество. Научната революция дала на човечеството силата да разбира и манипулира природния свят. Чрез това хората постигнали забележителен технологичен напредък и чрез Индустриалната революция получили достъп до материално благосъстояние. Напредъкът на науката обаче не довел само до материално богатство.
Това коренно промени начина, по който хората живеят, и ни принуди да преоценим традиционните ценности и вярвания. Промените, предизвикани от научната революция, все още продължават и ние продължаваме по едно пътешествие, чийто край не можем да предвидим.
Сега човечеството е на прага на поредното голямо преобразяване. Въпреки че хората са трансформирали и доминирали природата до този момент, Homo sapiens не е бил в състояние да преодолее собствените си биологично определени ограничения. Смятало се е, че дори Homo sapiens, въпреки огромните си възможности, не може – и никога няма да може – свободно да променя физическия си вид или да променя личностите си. Подобни неща обаче вече не са невъзможни за Homo sapiens. Те са започнали да разбиват законите на живота, които са валидни в продължение на стотици милиони години. След Големия взрив всичко в природата се е развивало и променяло според закона за естествения подбор: „оцеляване на най-приспособените“. Например, сред жирафите с къси шии и тези с дълги шии, дълговратите жирафи са били по-подходящи за достигане до храна на високи места, което е улеснявало оцеляването и размножаването. Следователно, чертата на дългата шия се е разпространила по-широко сред бъдещите поколения, отколкото чертата на късата шия, което е довело до дългата шия на жирафа. По подобен начин, Homo sapiens са били в състояние да предадат гените си на бъдещите поколения, защото чертите на вида Homo sapiens са били по-силни от тези на другите видове, което е позволило на съвременните хора да еволюират от линията на Homo sapiens. Homo sapiens обаче вече са придобили способността да избират свои собствени черти, вместо да ги оставят на природата, и дори са достигнали етапа на активно проектиране на желаните от тях черти. Тази промяна представлява коренно различен подход от еволюцията, водена от естествения подбор в миналото. Хората вече не еволюират според законите на природата. Настъпила е ера, в която хората могат директно да проектират собствената си еволюция и да контролират нейните резултати.
Когато чертите са проектирани от хората, а не са избрани чрез естествен подбор, това се нарича принцип на интелигентния дизайн. Homo sapiens постепенно заместват законите на естествения подбор с принципите на интелигентния дизайн чрез три метода. Първият метод включва използването на биотехнологии. Този подход е в съответствие с концепциите, обсъдени по-рано, и включва предимно индуциране на изразяването на желани черти в организмите чрез ДНК или генетична манипулация. Строго погледнато, интелигентният дизайн, базиран на биотехнологии, е съществувал и в миналото. Прост пример е кастрацията. Кравите са били кастрирани, за да станат послушни, а мъжете са били кастрирани, за да поддържат висок глас. Докато интелигентният дизайн преди се е осъществявал чрез такива физически методи, съвременните подходи включват директно променяне на ДНК. Днес, с завършването на геномни карти, които разкриват специфичните роли на всеки ген в организма, генното инженерство се използва за вмъкване на желани черти или премахване на нежелани, като по този начин се усъвършенства интелигентният дизайн. Примерите включват вмъкване на ген на медуза, който произвежда зелена флуоресценция, в ембриона на бял заек, за да се създаде зелен флуоресцентен заек. По-продуктивен пример включва генно инженерство на млечна крава, за да произвежда мляко, съдържащо лизозим – ензим, който атакува бактериите, причиняващи мастит – с цел намаляване на щетите върху млечната промишленост, причинени от мастит във вимето. Такива биотехнологични подходи вече показват потенциал за приложение и при хората. Например, технологиите за генно редактиране се изследват за предварително елиминиране на генетични заболявания или за подобряване на специфични физически способности. Ако тези технологии станат реалност, хората вече няма да бъдат обвързани от съдбата, определена от природата, а ще могат сами да избират своето бъдеще.
Вторият метод включва киборг инженерство. Киборгът е частичен хибрид от жива и нежива материя; човек, носещ протезен крайник, е отличен пример. Изследванията върху киборгите обхващат широк диапазон - от прости слухови апарати, които усилват звука, до протезни крайници, контролирани от мозъчни сигнали. Въпреки че същността си остава човешка - Homo sapiens - в известен смисъл, те са практически неразличими от нова форма на живот.
Киборг технологията се развива отвъд простите помощни устройства, за да увеличи драстично човешките възможности. Във военния сектор вече се провеждат изследвания върху киборг войници с подобрени физически способности, докато в медицинската област се разработват технологии, които дават възможност на парализирани пациенти да се движат отново чрез невронни интерфейси. Тези технологии откриват нови възможности, които надхвърлят човешките физически ограничения, а границата между хора и машини става все по-размита.
Последният метод включва създаването на изцяло нови, неживи същества. Хуманоидните роботи могат да се разглеждат като пример за този подход. Започвайки с японския Асамо, създаден през 1990-те години на миналия век, хуманоидните роботи – които приличат на хора по външен вид и поведение – са еволюирали до степен, в която последните модели могат да изразяват десетки емоции и да общуват свободно. „София“, робот, разработен от Hanson Robotics, е способна да изразява 62 различни емоции и да общува на различни езици; тя дори е робот, получил гражданство в Саудитска Арабия. Ето защо твърдението, че денят, в който роботи, създадени от хора, ще заменят хората, не е далеч, не е погрешно. Хуманоидите са надхвърлили категорията на простите машини. Чрез изкуствения интелект те могат да учат самостоятелно, да имитират емоции и да демонстрират мисловни процеси, подобни на тези на хората. Ако тези роботи достигнат ниво, на което са практически неразличими от хората, как трябва да ги приемем? Дали те наистина са наши приятели или са потенциални конкуренти? Този въпрос ще се превърне в критичен проблем, докато се подготвяме за бъдещето.
Чрез трите метода, изброени по-горе, хората участват в интелигентен дизайн. Но можем ли наистина да наречем формите на живот, създадени чрез такъв интелигентен дизайн и нови закони на живота, „Homo sapiens“? Ако проектираме и създадем хора с желана форма чрез манипулиране на гени или ако създадем хуманоиди, толкова подобни на хората, че да са трудни за разграничаване, би било трудно да ги наречем Homo sapiens. Ето защо Homo sapiens е изправен пред своя край в съвременната епоха. Както се вижда в различни научнофантастични филми – и особено във филма *Островът* – един свят, обитаван от „проектирани“ хора, може скоро да стане наша реалност. И този свят вече няма да бъде свят на Homo sapiens. Може би сме свидетели на последната глава от историята на Homo sapiens, история, която обхваща милиони години. Краят на Homo sapiens вече не е далечна фантазия. Той може би е част от реалността, която създаваме.
