В тази публикация в блога ще разгледаме задълбочено дали човешкото престъпление – по-специално актът на изнасилване – може да бъде обяснено от гледна точка на еволюционната психология.
Хората действат чрез поредица от процеси – „възприятие, вземане на решения и действие“ – и една от основните цели на психологията е да изследва защо вземаме определени решения. Еволюционната психология е областта, която постулира съществуването на еволюционни фактори, лежащи в основата на тези процеси на вземане на решения.
Еволюционната психология интерпретира различни човешки поведения от еволюционна гледна точка. Например, тя разглежда склонността на мъжете да предпочитат по-млади жени не като просто лично предпочитание, а като биологична адаптация, формирана по време на еволюционния процес, за да се осигури по-здраво потомство и по-голям репродуктивен успех. Освен това, някои еволюционни психолози се опитват да интерпретират дори акта на изнасилване като репродуктивна стратегия. Те твърдят, че по-нисшите мъже, които са в неравностойно положение в репродукцията, са избрали изнасилването като средство за разпространение на гените си и че това е еволюционно адаптирано поведение.
Възможно ли е обаче цялото човешко поведение наистина да бъде обяснено единствено от еволюционна гледна точка? Може ли човешкото поведение да се разбира просто като резултат от инстинктивни импулси? Този подход води до различни философски и етични въпроси.
Първо, изнасилването е неетично и престъпно деяние, което включва принуждаване на друг човек към сексуален контакт без неговото съгласие. Разбира се, сексуалното привличане или желание между мъже и жени е до известна степен несъзнателен импулс и може да се обясни биологично. Самото такова сексуално желание вероятно може да се обясни до известна степен в рамките на еволюционната психология. Съществува ли обаче импулсът за извършване на изнасилване и несъзнателно? Това предполага, че хората са инстинктивно „проектирани“ да се занимават с подобно поведение и подобно твърдение води до сериозни етични капани.
Някои животни участват в насилствено полов акт за размножаване. Например, животното, известно като „мута“, притежава репродуктивни органи, специализирани за производство на потомство и партньори по начин, подобен на изнасилването. Цитирайки такива примери, някои твърдят, че хората може да са развили подобни черти по време на еволюцията. Несправедливо е обаче да се сравняват хора и животни на едно и също ниво или да се тълкува адаптацията по един и същи начин. Това е така, защото хората са същества, надарени със свободна воля. Следователно, когато се прилага концепцията за еволюционна „адаптация“ към хората, са необходими съображения на съвсем различно ниво от тези, прилагани към животните.
Свободната воля се отнася до човешката способност да мисли самостоятелно, да контролира собственото си тяло и да прави рационални преценки относно дадени желания или импулси. Разбира се, основни физиологични желания, като глад или сексуално желание, могат да бъдат сигнали, изпращани от тялото до мозъка. Такива сигнали обаче не е задължително да принуждават хората да извършват конкретни действия. Въпреки че желанията могат да повлияят на човешкия избор, силата на вземане на решения в крайна сметка е в ръцете на индивида.
Да вземем за пример сексуалното желание. Повечето хора притежават желание за размножаване, което естествено води до сексуално желание. Хората обаче или ограничават тези желания, или ги задоволяват по подходящ начин въз основа на социални норми и етични стандарти. Ако актът на изнасилване беше включен сред еволюционните черти като сексуалното желание, може да се твърди, че и то е латентно при хората, като някои го потискат, а други действат според него. Това обаче е очевидно погрешна предпоставка.
Сексуалното желание и импулсът за изнасилване трябва да бъдат фундаментално разграничавани. Сексуалното желание е прост биологичен импулс, който може да бъде задоволен със съгласието на другата страна. От друга страна, изнасилването е насилствен и неетичен акт, извършен без съгласието на друго лице; това е конкретно действие, което нарушава физическите и психическите права на друго лице. Решаващата разлика между хората и животните се състои именно в способността да се мисли рационално за подобни желания и да се прави избор. Хората не са същества, управлявани единствено от инстинкти. Те са същества от по-висш порядък, способни рационално да преценяват правилното от грешното и да определят действията си. Следователно твърдението, че „желанието за изнасилване“ е присъщо и просто потиснато, също е заблуда, която сериозно подкопава стойността на човешката рационалност.
Един аргумент, изтъкнат от еволюционните психолози, е, че мъжете в неблагоприятна позиция за репродукция са избрали изнасилването като стратегия за разпространение на гените си и че това се е втвърдило в един вид адаптивна черта с течение на времето. Въпреки това, дори ако мъжът изпитва по-силно сексуално желание, защото е в неблагоприятна позиция за репродукция, именно неговата свободна воля определя дали ще извърши престъплението изнасилване или не. Хората не са животни, нито са просто механични същества, които реагират на стимули от околната среда.
Например, когато една крава е гладна, тя пасе тревата около себе си. Тя не се колебае дали да яде трева или месо. Това е така, защото кравите действат инстинктивно. Това е редът на природата и може да е резултат от адаптация. В случая с хората обаче ние правим избори и преценки, когато сме изправени пред храна, и дори можем да изберем да не ядем въз основа на нашите убеждения или етика. По този начин човешкото поведение не може да се сведе до обикновен продукт на адаптация.
Някои учени разглеждат изнасилването като психологическа патология и твърдят, че изнасилвачите са в състояние, в което им е трудно да се ангажират с нормално рационално мислене. С други думи, изнасилването се определя като патологичен симптом, като например разстройство на импулсния контрол или антисоциално личностно разстройство. Трябва обаче да преосмислим концепцията за „болест“ тук. Болестта обикновено е състояние, което нарушава физическите или психическите функции на човека и понижава качеството на живот. Няма смисъл да се твърди, че подобно патологично състояние би могло да допринесе за ефективното разпространение на човешките гени. Болестта е нещо, което трябва да се преодолее, а не е продукт на адаптация. Третирането на изнасилването като патологично състояние не дава основание да се подкрепи твърдението, че то е адаптивна черта.
В крайна сметка, макар дебатът дали „изнасилването е адаптация“ да е отделен от въпроса дали може да бъде оправдано, хипотезата, че изнасилването е еволюционна адаптация – както твърди еволюционната психология – все още съдържа етични и логически недостатъци. Твърдението, че изнасилването е адаптивна черта, води до отричане на човешката свободна воля и морална преценка. Ако хората са „програмирани“ да действат под принудата на специфични черти, ние вече не можем да бъдем морални същества. А това е твърдение, което заплашва самата основа на човешкото съществуване.
Следователно, хората не са просто същества, водени от биологични инстинкти, а същества, надарени със сложна социална и морална преценка. Макар обяснителната рамка, предлагана от еволюционната психология, да е валидна за някои физиологични поведения, е трудно да се приложи директно към всички поведения. Това е особено вярно за сериозни етични проблеми като изнасилването.
Поради тези причини е трудно да се разглежда изнасилването като адаптивна черта, генетично присъща на хората. Това е така, защото хората са същества, способни на избор и преценка, и преди всичко притежават свободна воля. Изнасилването не е резултат от инстинкт, а от погрешна преценка и избор. Следователно, трябва твърдо да отхвърлим твърдението, че изнасилването е адаптация, и ясно да признаем, че то е изкривено тълкуване, произтичащо от погрешна предпоставка.
