В тази публикация в блога ще разгледаме защо трябва да бъдем по-предпазливи относно ускореното затопляне и разрушаването на екосистемите, които развитието на Антарктика може да причини.
Ако погледнете глобус, ще видите Антарктида, боядисана в бяло. Вероятно сте го виждали по телевизията преди - с бели ледници, плаващи покрай тях, и семейства императорски пингвини, разхождащи се спокойно около тях. Антарктида се намира на 90 градуса южна ширина, най-южната точка на земната ос, и обхваща площ от около 14 милиона квадратни километра, включително континента и прилежащите му острови и ледени шелфове. Въпреки че географията на Антарктида е изследвана от много изследователи от края на 18 век, тя е един от последните неизследвани континенти на Земята. Преди Втората световна война Антарктида е била едва очертана, а вътрешността на континента е била само частично разбрана. Днес обаче много страни са изпратили изследователски екипи в Антарктида, са изградили изследователски комплекси и са провели различни изследвания, включително геоложки и океанографски проучвания. Освен това се смята, че Антарктида съдържа значителни петролни и минерални ресурси, което е привлякло голямо внимание по целия свят.
През 1819 г. британският капитан Уилям Смит става първият човек в човешката история, достигнал Антарктида, откривайки Южните Шетландски острови, които се намират северно от Южния полюс. Друго историческо събитие се случва през 1911 г., когато норвежецът Руал Амундсен достига Южния полюс на 14 декември 1911 г. Това е моментът, в който много хора са очаровани от Антарктида. Първото систематично научно изследване на Антарктида обаче се провежда през Геофизичната година 1957-1958. 12-те държави, участвали в наблюденията на Антарктика, подписват Договора за Антарктида през 1959 г., съгласявайки се, че регионът трябва да се използва само за мирни цели и не трябва да бъде сцена или мишена за международни раздори. Днес 29 държави – Съединените щати, Русия, Япония, Аржентина, Южна Корея, Китай, Франция, Австралия, Обединеното кралство, Южна Африка и Нова Зеландия – са изградили общо 75 научни станции в Антарктида, 39 от които са отворени целогодишно. Останалите са отворени само през лятото.
Много хора смятат, че Антарктида е дом само на няколко вида, като например пингвини. Въпреки че броят на видовете е малък, се смята, че там живеят огромен брой индивиди, като например скариди крил. Разбира се, животът на сушата е много ограничен и само няколко вида са се адаптирали към екстремните условия на Антарктида. Морският живот на Антарктида обаче е претърпял уникални еволюционни процеси, които не се срещат другаде, запазвайки разнообразието си и създавайки уникална екосистема. Стойността на това биологично изследване е огромна и много страни са заинтересовани от експлоатацията на ресурсите на Антарктида. Смята се, че Антарктида съдържа достатъчно петролни и редкоземни ресурси, за да снабдява света за 100 години, което я прави важен източник на ресурси в свят с ограничени петролни ресурси. В допълнение към петрола, се прогнозира, че минералните ресурси също ще бъдат значителни. Например, в района на планините Принц Чарлз в Източна Антарктида е открита желязна дъгова формация с дебелина 400 метра, която се счита за важен ресурс със значителна икономическа стойност.
Ресурсният потенциал на Антарктида е толкова завладяващ, че държавите бързат да го разработват. Ледоразбивачи навлизат в Антарктида, за да пробият леда, извършват се сондажни проучвания и се правят икономически оценки. Този процес обаче повдига много въпроси. Нека разгледаме отново развитието на Антарктида и да обмислим многото причини за нейното опазване.
Първо, масивните ледници на Антарктика отразяват слънчевата светлина, намалявайки количеството топлина, абсорбирано от Земята, което е важна функция за ограничаване на покачването на средните глобални температури. През последните години обаче ледниците на Антарктика се свиват бързо и темпът на загуба на лед се е ускорил, особено в Западна Антарктика. Според сателитни наблюдения на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), антарктическият леден щит ще се свие средно с около 150 милиарда тона годишно между 2002 и 2023 г., което е пряко свързано с покачването на морското равнище. Този продължаващ ледников спад намалява албедото (отражателната способност) на Земята, засилвайки парниковия ефект, който от своя страна изостря климатичната криза.
Второ, това би могло да ускори изчерпването на озоновия слой в полярните региони. В момента над Антарктида има гигантска озонова дупка, която вероятно ще се влоши с увеличаването на органичните емисии от развитието на Антарктика. Въпреки че развитието на Антарктика не е единствената причина за изчерпване на озоновия слой, отделянето на хлорни съединения в атмосферата от емисиите и изгарянето на боклук по време на развитието ще намали плътността на озоновия слой.
Трето, развитието в Антарктида може да промени потока на дълбоките океански дънни течения, което може да доведе до екстремни метеорологични условия. Затоплянето, причинено от парникови газове, нарушава циркулацията на океанските течения, което има голямо влияние върху изменението на климата. Ако ледниците на Антарктида се свият бързо поради повишаващите се температури, топлопреносът на планетата ще бъде нарушен, което ще доведе до по-чести суши и топлинни вълни.
Четвърто, това увеличава вероятността от конфликт за антарктическите ресурси. Въпреки че Антарктида в момента е неутрална територия, която не принадлежи на никоя държава, държавите се конкурират за нейните ресурси. Тази конкуренция може да превърне Антарктида в спорна територия, което би могло да доведе до международна нестабилност.
Пето, експлоатацията на антарктическите ресурси вероятно ще намали интереса и инвестициите в развитието на алтернативни енергийни източници. След като ресурсите на Антарктика бъдат експлоатирани, темпът на развитие на възобновяемата енергия ще се забави, което би могло да има отрицателно въздействие върху глобалното затопляне.
Шесто, прекомерната експлоатация може да доведе до унищожаване на екосистемите на Антарктика. Антарктика има уникална екосистема и се счита за такава с голямо научно значение. Ледоразбивачите и добивът на нефт обаче сериозно увреждат екосистемите на Антарктика и биха могли да имат опустошително въздействие върху живота, който живее там.
В заключение, Антарктида е важна екосистема не само заради своята научна стойност, но и заради ролята си в ограничаването на глобалното затопляне и поддържането на голямо разнообразие от форми на живот. Развитието в Антарктида обаче може да бъде вредно за човечеството и трябва да бъде внимателно и щателно анализирано и постепенно спряно.
