Тази публикация в блога разглежда как технологиите променят телата, умовете и представите ни за свободна воля и философски поставя под въпрос какво ни прави хора.
Напоследък пазарът на приложения за смартфони наблюдава разпространение на приложения, свързани с чат. От разговори с близки познати до случайни чатове с непознати, приложения, които посредничат в комуникацията между хората по различни начини, се разработват повече от всякога. Това явление не е просто продукт на технологичния напредък, а е и отражение на нашата присъща нужда да се свързваме. Но наистина ли се свързваме чрез тези чат приложения или просто водим повърхностни разговори, които разчитат на отговорите на другия човек? Докато разглеждах дългия списък с чат приложения, ми хрумна една мисъл. Възможно ли е човекът, с когото говорим, да не е истинско човешко същество, а програма, която е научила нашите езикови навици и реакции и ни отговаря съответно? Ако е така, наистина ли общуваме с него и какво означава разговорът ни, ако се окаже, че не е човек, а просто програма?
Освен това, ако може да има интелигентни същества на човешко ниво, които нямат физически вид, но чувстват и мислят самостоятелно, какво ги прави различни от останалите около нас и не могат ли и те да бъдат разглеждани като хора? Това есе е кратко пътешествие в природата на човечеството, представяйки си технологичния напредък, който заплашва категорията човек. На какво основание наричаме човек човек? Биологичното тяло съществен елемент ли е или има по-важни критерии отвъд него?
Не мисля, че биологичното тяло е необходимо, за да се дефинира човечеството. Да кажем, че технологиите заместват биологичните органи стъпка по стъпка. Когато съответните технологии, като електрически връзки с нервите и контрол на имунното отхвърляне in vivo, станат осъществими, ние постепенно ще заменим ръцете и краката си с роботи. Тези промени са повече от просто физически, те повдигат философски въпроси за самото човешко съществуване. Във филма „Робокоп“ главният герой е фатално ранен и е снабден с костюм, който замества тялото му чрез авангардна технология. Във филма „Робокоп“, дори ако тялото бъде заменено с друго вещество или дори ако разширим обхвата на това как може да изглежда едно човешко същество, не мисля, че човечеството, същността на това, което прави едно човешко същество човек, е заменено. Биологичното тяло може да се разбира като сложна експресия на генни последователности. Ако механизмите на физическото и психическото поведение, които са резултат от експресията на гени, могат да бъдат възпроизведени еднакво добре с небиологични материали, тогава получената замяна на тялото не компрометира същността на това, което означава да си човек.
От друга страна, тялото на главния герой в „Робокоп“ е заменено с робот, но мозъкът и белите му дробове остават биологични органи. Тъй като мозъкът остава биологичен, може да се твърди, че биологичното тяло не е напълно заменено. Възможно е обаче да си представим случай, в който тялото не е заменено с нещо друго, а изобщо няма външен вид. Филмът „Трансцендентност“ е доста краен пример. Жизнената активност на главния герой се влошава поради излагане на радиация, но умствената му дейност е напълно възстановена чрез технология, която анализира електрическите сигнали в мозъка и ги използва за изразяване на интелигентност. Дори след като всичките му физически дейности спрат, когнитивните му способности остават непокътнати, а умът му е свързан с интернет, където изследва, еволюира и в крайна сметка надминава човешките интелектуални граници. Във филма той допълнително развива уменията си да манипулира живота и по-късно сам възстановява биологичното си тяло. Този сценарий ни кара да се замислим дълбоко за това как определяме човечеството. Дали той все още е същият човек, след като губи биологичното си тяло, и може ли все още да бъде човек, след като сам го реконструира? Ако технологията е перфектна, вярвам, че главният герой продължава да притежава човечност и следователно продължава да бъде човек. Дори и да има много измислени елементи, мисля, че от тези примери можем да видим, че наличието на тяло не е същността на това, което ни определя като хора.
Главните герои в гореспоменатите филми не са започнали по-различно от нас. Те са израснали с проявата на своите гени и са били това, което бихме разпознали като хора, което ни прави трудно да си представим, че ще се превърнат в нещо друго. Трябва обаче да се замислим по-задълбочено как технологичният напредък може да промени нашата човечност. Ако, както обсъдихме по-рано, биологичното тяло не е включено в категорията личност, тогава същества, които не са преминали през процеса на биологично развитие, но имат човешки характеристики, също могат да се считат за хора. Как тогава можем да дефинираме личността? Личността е възможността за умствена дейност, а не самата умствена дейност. Умствената дейност не се дефинира лесно, но аз я тълкувам като свободната воля да размишляваш, чувстваш и решаваш сам. Свободната воля не е нещо, което се случва внезапно, а е резултат от постепенна интеграция и обработка на информация. Ако технологиите напреднат до точката, в която човешката умствена дейност или подобно ниво на свободна воля е възможно извън биологичните проявления, ние вече няма да се занимаваме само с въображение, а с реалност. И когато това се случи, критериите за дефиниране на човечеството ще трябва да надхвърлят традиционната биологична рамка.
С напредъка на технологиите ще можем да правим разлика между степени на интеграция и обработка на информацията и по този начин степени на свободна воля. Тогава можем да дефинираме личността като определено ниво на демонстрируема свободна воля. Човешкото същество е същество с потенциал за определено ниво на демонстрируема свободна воля. Но това ново определение повдига нови етични въпроси. Как да дефинираме връзката между свободната воля и личността и кого ще разпознаем като човек, когато бъдат установени нови критерии за дефиниране на личността? Тези въпроси ще стават все по-важни с напредъка на технологиите.
Досега си представяхме, че с всички технологични постижения ще можем да измерваме собствената си или чуждата умствена активност и по този начин да докажем, че сме хора. В действителност обаче е трудно да се докаже твърдението „Аз съм човек“, освен на биологични основания. Умствената активност не е дефинирана и разликите в нейната степен са неясни, така че макар да можем да твърдим, че имаме способността за умствена дейност, в момента е невъзможно да се определи. Може би причината повечето хора да разпознават другите като хора е, че след като вече са се убедили, че са хора, те могат да потвърдят, че другите са ангажирани с умствена дейност на същото или по-високо ниво, отколкото могат да си представят. Това потвърждение може да бъде чрез език, поведение или емоционално изразяване и именно чрез тях ние разпознаваме другите като човешки същества като нас самите. По този начин можем да видим, че основата за разпознаване на човечността на човека, с когото общуваме, в крайна сметка е субективна преценка. Което ни връща към първия ни въпрос. Може ли един интелигентен човек да се счита за човек? Въз основа на дискусията дотук можем да заключим, че ако можем да разпознаем едно интелигентно същество като притежаващо човечност въз основа на нашата субективна преценка, тогава то е човек. Ако приемем безкраен технологичен напредък, което противоречи на здравия разум, тялото става без значение и няма разлика между нас и интелигентния човек.
Тъй като технологиите заплашват здравия разум и категориите, които са ни определяли като човешки същества, трябва да се запитаме какво ни прави хора и да размислим върху това, което ни прави хора. Когато определяме едно човешко същество като същество с човечност, трябва да пренапишем определението си за човечност. Време е за рекомбинация на човечеството. И този процес не е просто философско упражнение, а практически въпрос, който ще бъде важен в света, в който ще живеем. С напредването на технологиите, трябва сериозно да обмислим докъде можем да разширим човечността и как това ще се отрази на нашето общество. Това в крайна сметка ще ни доведе до фундаменталния въпрос за това какво означава да си човек.
