Тази публикация в блога разглежда балансирано въздействието на научно-технологичния прогрес върху човечеството и противоречията, свързани с него.
След научната революция от 16-ти и 17-ти век, човечеството непрекъснато се е занимавало с наука и я е развивало. За разлика от други академични или технологични области, фактът, че само науката е описана като „революция“, показва дълбокото ѝ въздействие върху човечеството. Изследването на приноса на науката за човечеството разкрива, че той се простира отвъд простото изясняване на принципите на природните явления. Развитието на технологиите, основано на науката, е стимулирало растежа на инженерството, обогатявайки значително човешкия живот. С подобряването на качеството на живот капиталистите са инвестирали в технологии, генерирайки допълнителни ефекти, които са подхранвали световния икономически растеж.
Приносът на науката за човечеството може да бъде проверен и чрез обективни показатели. В сравнение със средновековието, когато религията е била централна за човешката цивилизация, съвременната епоха показва отчетлив напредък в различни показатели като парично предлагане, темпове на икономически растеж, продължителност на живота и нива на заболеваемост. По този начин науката не е ограничена до една единствена област, а служи като основополагаща движеща сила в почти всяка област.
Въпреки това, отделно от тези положителни аспекти, съществува и перспективата, че науката причинява вреда на човечеството. Например, докато развитието на оръжия допринесе за защитата на човечеството от хищници, то едновременно доведе до създаването на оръжия за масово унищожение, като ядрени, химически и биологични оръжия, представлявайки риск от незабавна смърт на стотици хиляди. Освен това, изкопаемите горива като въглища и петрол донесоха безпрецедентно енергийно изобилие в човешката история, но също така причиниха сериозни екологични проблеми като замърсяване с фин прах и глобално затопляне.
Поглеждайки по-напред в бъдещето, се очаква напредъкът в биотехнологиите да повиши селскостопанската производителност и да подобри здравето, но предвид огромните разходи за научни изследвания, съществува и опасение, че те биха могли да се превърнат в изключителна област на определени капиталисти. Технологията за големи данни също може да осигури по-безопасни и по-рационални критерии за вземане на решения, но също така носи риск от ограничаване на индивидуалния потенциал и избор.
Досега човечеството е приемало тези компромиси, водени от фундаменталния принцип, че „за да спечели нещо, човек трябва да се откаже от нещо“. Темпото на съвременния научен напредък обаче е толкова бързо, че мащабът на промяната става непредсказуемо огромен, като „яздене на тигър“. Възможността за събития, настъпващи на междинни етапи, с които човечеството не може да се справи, не може да бъде пренебрегната. Разглеждайки бъдещето по този начин, настоящите бързи темпове на научно развитие могат да изглеждат негативни.
Въпреки това, аз вярвам, че непрекъснатият научен прогрес ще донесе полза и щастие на човечеството. Това убеждение може да се обясни от следните три гледни точки.
Първата причина се крие в принципа „използване на отрова за противодействие на отровата“. Това означава да се противодейства на отровата с отрова, представлявайки перспективата, че вредната наука и технологии могат да бъдат компенсирани чрез напредъка на други науки и технологии. Макар че този принцип е критикуван само като временна мярка, той може да служи като практичен метод, даващ осезаеми резултати.
Например, проблемът със замърсяването на околната среда, причинен от използването на изкопаеми горива, се решава чрез биотехнологии, използващи гените на микроорганизми, които се хранят с въглероден диоксид. Исторически пример е ядрената технология. Макар че ядрената физика може да бъде използвана неправилно за създаване на военни оръжия, тя притежава и положителния аспект на производството на ядрена енергия. Разбира се, ядрени аварии като Чернобил и Фукушима са регистрирани като едни от най-тежките причинени от човека бедствия в човешката история и са засилили отвращението към ядрените технологии. Въпреки това много държави все още поддържат своите програми за ядрена енергия. Причината е, че икономическите и енергийните сътресения, произтичащи от изоставянето на ядрената енергия, биха могли да бъдат по-тежки от последиците от ядрена авария.
Водена от тази необходимост, ядрените технологии непрекъснато се развиват, достигайки ниво, при което вероятността от ядрена авария вече може да бъде намалена до 10^-7. Противопоставянето на политиките за постепенно премахване на ядрената енергия също се основава на тази технологична увереност. По този начин, научните и технологичните постижения, които потенциално биха могли да навредят на човечеството, могат да бъдат достатъчно смекчени от други научни и технологични иновации. Представителни примери включват разработването на изкуствени адсорбенти, които улавят фин прах, или технология за изкуствена фотосинтеза, която използва въглероден диоксид като източник на енергия. Тези технологии показват, че науката може да функционира като система с „отрицателна обратна връзка“, постигайки баланс чрез саморегулиране.
Втората причина е, че „монополът на науката е невъзможен“. Твърдението, че научният прогрес вреди на човечеството, обикновено произтича от опасенията, че ползите от науката и технологиите са концентрирани сред малцина привилегировани. Както посочва Алвин Тофлър в „Бъдещето на богатството“, в съвременното общество основните активи се изместват от физически стоки към знания и информация. Следователно, според аргумента, ако малцинство, монополизиращо тази интелектуална собственост, си присвои ползите от науката и технологиите, това може да доведе до невъобразимо неравенство.
Реалността обаче е различна. Повечето учени публикуват своите научни открития под формата на статии или доклади, което позволява на други изследователи да ги разберат и да надграждат върху тях. Това произтича както от присъщата природа на науката като дисциплина, основана на споделяне и натрупване, така и от личното желание да се оставят след себе си теореми или константи, носещи нечие име. Технологичният сектор не е по-различен. Патентите служат както като средство за защита на технологиите, така и като механизъм за разкриване на основното им съдържание. Следователно, с необходимото оборудване, повечето технологии могат да бъдат възпроизведени.
Макар някои да се притесняват от възможността определени технологии да бъдат разработени тайно, новите технологии изискват десетилетия изследвания и огромни капиталови инвестиции. Например, разработването на ново лекарство струва средно около 10 трилиона вона. Области като изкуствения интелект и изкуственото възпроизвеждане също се постигат чрез международно сътрудничество и инвестиции, обхващащи поколения. В съвременното общество потокът от капитали се регистрира и управлява в реално време, което прави практически невъзможно тайното разработване и монополизиране на технологиите.
Освен това, разработчиците на технологии са силно склонни да търсят печалба чрез широко популяризиране и използване на своите технологии, вместо да ги крият. Разглеждайки приложения или игри като Facebook, Twitter, KakaoTalk, PUBG и League of Legends, е лесно да се види, че технологиите функционират по начин, който максимизира стойността чрез споделяне и разпространение, а не чрез монопол. Поради тази причина монополизирането на науката и технологиите е трудно постижимо в действителност.
Третата причина се дължи на „функцията на вътрешното усъвършенстване“ на науката. Науката е по същество дисциплина на „мислене“, целяща изследване и разбиране на природата, и дори е била наричана „естествена философия“ в ранните си дни. Докато предишните обяснения се фокусираха върху практичността и полезността на науката, този аргумент подчертава, че науката може да осигури на хората психическа стабилност и удовлетворение.
Много хора може да мислят, че науката е просто практичен инструмент за обогатяване на ежедневието. Науката обаче е по същество строг процес на разсъждение и дисциплина, която задоволява човешкото интелектуално любопитство. Например, научната концепция, че ентропията във Вселената винаги се увеличава, може да бъде разгледана с разбиране, сравнимо с тълкуването на „Песента на източната столица“. Науката често изглежда трудна предимно защото използва езика на математиката; ако приемем това като форма на изразяване, подобно на музикалните ноти, бариерата за навлизане не е особено висока.
Точно както литературата обогатява емоциите, а музиката осигурява емоционална стабилност, науката може да предложи психическо удовлетворение. Всъщност, четенето на приказки или слушането на класическа музика се използва в психотерапията, демонстрирайки, че културните дейности имат значителен ефект върху психичното здраве. По подобен начин науката може да задълбочи човешката мисъл и да осигури емоционално удовлетворение, като предлага нови перспективи за разбиране на света. Ако изоставим отвращението си към науката и я приемем естествено, тя може да бъде разпозната като дисциплина, способна да ни движи, подобно на четирите велики трагедии на Шекспир или „Гордост и предразсъдъци“.
Поради тези причини вярвам, че чрез непрекъснатия напредък на науката и технологиите, повече хора ще изпитат духовната стойност и щастие, които науката притежава. Това води директно до убеждението, че науката може да осигури на хората духовно удовлетворение.
В заключение, въз основа на трите причини, представени по-горе – саморегулиращият се капацитет на науката и технологиите, нереалността на технологичния монопол и функцията му за вътрешно усъвършенстване, водещо до духовно удовлетворение – аз съм уверен, че непрекъснатият напредък на науката и технологиите ще преодолее настоящите проблеми и ще осигури на човечеството по-проспериращ и щастлив живот. Науката винаги е била силата, която намира нови пътища, и ще продължи да бъде такава.
