Тази публикация в блога разглежда от философска и научна гледна точка дали невидими теоретични обекти като кварки и електрони действително съществуват или са просто научни предположения за обяснение.
В историите на Конан Дойл, Шерлок Холмс проследява улики за престъпления и разрешава случаи със забележителна проницателност и наблюдателност. Обясненията на Холмс винаги са по-сложни и изчерпателни от тези на полицията и в процеса хората се убеждават, че неговото обяснение е най-правилното, още преди виновникът да бъде арестуван. По подобен начин, ако едно твърдение е сравнително по-обяснително от други обяснения, ние считаме, че то има рационална основа за приемане. Този начин на разсъждение се нарича „Извод за най-доброто обяснение“.
Изводът за най-доброто обяснение е особено полезен в областта на науката. В науката, конкуриращи се теории често съществуват едновременно, когато се опитват да обяснят дадено явление. Този метод работи ефективно, когато се решава коя теория да се приеме измежду тези, които е трудно да се проверят директно. Например, ако една научна теория може да обясни същото явление по-успешно от други теории, можем да преценим, че тази теория е по-вероятно да е вярна. Това служи като практически критерий за преценка в процеса на научно изследване и е изиграло решаваща роля за стимулиране на научния прогрес.
Този начин на разсъждение служи и като ключово оправдание за застъпничеството на научния реализъм. Научният реализъм е перспектива, основана на убеждението, че научните теории не служат просто като полезни инструменти за прогнозиране, а по-скоро вярно или поне приблизително описват действителната структура на външния свят. Освен това, според тази теория, теоретичните обекти, появяващи се в научните теории – като електрони, неутрино, кварки и др. – не са просто фикции за обяснение, а представяния на реално съществуващи неща.
Въпреки това, директното наблюдение или емпиричната проверка на тези същности в действителност е изключително трудна. Например, докато теорията на кварките успешно обяснява микроскопичните физични явления, протичащи в атомните ядра, самите кварки не могат да бъдат наблюдавани директно със съвременните научни технологии. Въпреки това, ние вярваме, че кварките действително съществуват и приемаме, че теорията на кварките предоставя приблизително, но вярно описание на естествения свят. Това е ядрото на реалистичната перспектива, която разглежда научните теории не като просто хипотези, а като правдиви обяснения за реалния свят.
Тъй като научните теории често включват принципи или обекти в природата, които не можем да наблюдаваме директно, те често се описват с абстрактен език. Дори сред тази абстракция и несигурност, учените оценяват истинността на дадена теория чрез извод към най-доброто обяснение. Реалистите вярват, че научните теории отразяват до известна степен структурата на реалния свят, намирайки оправдание за тази вяра в успехите на научните теории. Например, астрономическите теории, базирани на хелиоцентрични модели, са предоставили далеч по-точни обяснения и прогнози от тези, базирани на геоцентрични модели или астрология. Това подкрепя убеждението, че научните теории точно описват реалния свят.
Ако погледнем назад към историята на науката, ще видим, че многобройни научни теории многократно са били тествани, преразглеждани и са постигали успех. Устойчивият успех на тези теории едва ли е резултат от случайност или късмет. Реалистите твърдят именно в този момент, че научният реализъм предлага най-убедителното обяснение за забележителните постижения на науката. Тоест, без вярата, че научните теории, които приемаме в момента, са близки до истината, е трудно рационално да се обясни устойчивият успех на научните теории.
В заключение, изводът за най-доброто обяснение служи като ключов инструмент в подкрепа на философската обосновка на научния реализъм. Това не само логически подкрепя убеждението, че научните теории се стремят към истината, но е и дълбоко свързано с начина, по който разсъждаваме в ежедневието. Разбира се, научният реализъм не може да бъде доказан толкова ясно, колкото математическото доказателство, но като се имат предвид постиженията на науката досега и убедителността на нейните теории, можем да кажем, че имаме достатъчно основания да вярваме, че е правилен.
