Тази публикация в блога разглежда икономическите и културните промени, които транснационалният капитал и разпространението на западната култура са причинили на корейското общество.
За човечеството на прага на 21-ви век глобализацията означава важен исторически поврат. Дискусиите, свързани с глобализацията – като неограничената конкуренция, националната конкурентоспособност и отвореността на пазара – също са се превърнали в въпроси от първостепенна важност за отделните нации. Важно е да се отбележи, че тези дискусии надхвърлят обикновените икономически печалби, като водят до политически и социални промени, като същевременно изискват промени в нормите и ценностите в световен мащаб. Интернационализацията се отнася до феномена на засилен обмен между отделните нации. Глобализацията обаче означава процес, при който количественото разширяване на обмена се надминава, което води до преструктуриране на социалните структури и международните отношения на отделните нации на ново ниво.
Първо, глобализацията в икономическата сфера означава, че с разширяването на търговията, инвестициите, комуникацията и обмена между държавите, икономическата взаимозависимост между държавите се увеличава, а многостранните консултации, координация и сътрудничество се засилват в международен план. Забележителен аспект на тази икономическа глобализация от скоро е експлозивният растеж на транснационалния финансов капитал. Транснационалният финансов капитал сега доминира във финансовите транзакции в мащаб, десетки пъти по-голям от настоящите обеми на световната търговия. Освен това, чрез глобални мрежи и стратегически съюзи, той оказва значително влияние върху националните икономики на отделните държави. Това разширяване на влиянието на транснационалния финансов капитал действа и като фактор, отслабващ националния икономически суверенитет и ограничаващ автономността на икономическата политика.
Нарастващата роля на транснационалните организации е друг важен аспект на глобализацията. Създадени за справяне с проблеми, неразрешими в рамките на отделни държави, транснационалните организации продължават да придобиват все по-голямо значение. Влиянието на междуправителствени организации като Организацията на обединените нации (ООН), Международния валутен фонд (МВФ) и Световната търговска организация (СТО) нарасна и техните политически решения оказват значително влияние върху политическите насоки на отделните държави. Освен това нараства и ролята на неправителствените организации (НПО) като Amnesty International и Greenpeace. Тези НПО надхвърлят интересите на конкретни държави, за да се справят с глобални проблеми като правата на човека, околната среда и мира, а обхватът им на дейност се разширява.
Междувременно, глобализацията на културата също е забележително явление. Тъй като производството, разпространението и потреблението на култура се осъществяват в рамките на международни мрежи, културите и начинът на живот на отделните нации се разпространяват бързо по целия свят. Например, новини, филми, телевизионни програми, популярна музика и компютърен софтуер, произведени по целия свят, се разпространяват глобално и са достъпни за всеки на световния пазар. Това обаче задълбочава и културната зависимост от развитите страни. По-специално, тъй като западноцентричната култура се разпространява глобално, местните традиционни култури и ценности са застрашени. Такава културна зависимост може да причини объркване в националната идентичност и да отслаби културната автономност на всяка страна.
И така, какво е въздействието на настоящото бързо преструктуриране на световния ред върху корейското общество? Преди всичко трябва да отбележим, че глобализацията значително променя качеството и структурата на нашия живот. Глобализацията на финансовия капитал и културата са отлични примери. Дейностите на транснационалния финансов капитал бяха един от основните фактори за неотдавнашната валутна криза. Полученото от това управление на икономическата политика от Международния валутен фонд (МВФ) оказва решаващо влияние върху националната ни икономика. Освен това, притокът на западна култура на храна и облекло, както и популярната култура, представена от американските холивудски филми и поп музика, оказват дълбоко влияние върху нашето ежедневно съзнание и начин на живот. Този ускорен културен приток бързо трансформира националната ни култура. Едновременно с това, тази трансформация причинява сблъсък между традиционната и модерната култура, което води до проблема с разширяването на културната пропаст между поколенията.
Тези факти изискват от нас точно да разпознаем продължаващата глобализация и да реагираме по-проактивно на нея. Тъй като глобализацията реорганизира социалния живот, който преди това се е провеждал в рамките на национални единици, в ново измерение, ние трябва да възприемем по-отворена националистическа перспектива към нея. Тук отвореният национализъм означава активно приемане на феномена на глобализацията, протичащ в политическата, икономическата и културната сфера, като същевременно се отхвърля неравенството между отделните нации. С други думи, той може да се осъществи чрез отхвърляне на политическата, икономическата и културната субординация и активно приемане на либерализма, егалитаризма и хуманизма. Този отворен национализъм, който търси нови взаимоотношения между отделните нации, като излиза отвъд съществуващото национално егоистично мислене, може да се счита за основно условие за установяване на регионален и глобален ред на реципрочно равенство в бъдеще. Освен това, отвореният национализъм ще играе решаваща роля в решаването на различните глобални предизвикателства, пред които ще се изправим през идния 21-ви век.
